Привикнали да оцеляваме ние борбата продължаваме.В свободното си време бебешки дрешки плетеме,някое пано създадеме, все към националното се придържаме.Тегли ни миналото ,духа на нашите предци.Стараеме се това което от нашите родители и прародители са ни предали и ние по някакъв по-модерен начин да го предадем на нашите поколения.Лошото е,че останахме само с градинките, малките дворове и цветни градинки да ги учиме на труд и усет към подреденото и красивото.Да наблюдават зелената трева и розите да поливат а не само да ги късат,когато им харесат.От ранна пролет до късна есен да се грижат за тях ако искат да живеят в екологична собствена среда и да се впечатляват от заобикалящата ги неподредена и замърсена обстановка.Някое национално ястие се стараем в дома да поднесем, за да не лапат на закуска само пица и тестени изделия.Да си поддържат в собствената стая сами порядъка и да спазват на обществени места тези човешки норми на елементарното възпитание.С този интернет да не ги изтървем да научат преждевременто това което могат да го научат от живота, когато пораснат още малко ,защото те се променят всеки ден.Човечността да запазим у тях, защото всеки я носи в себе си, но като не се развива тя закърнява и се изменя,изчезва и на нейно място в съзнанието на децата се загнездва нещо друго.Започват да си мислят,че лошото е добро и е позволено.Все се стараем да даваме нещо от себе си и винаги черпим от опита на нашите родители.За 10 години толкова се промениха нещата в България, изключително в информационните технологии и техниката необходима за тях,че ние едва ли не /не всички/разбира се на куц крак ги достигнахме.Взехме си правото сами да бъдем в това интернет общество, защото се стремяхме към него.Мястото което ни даде възможност да кажем какво мислим и да бъдем четени от грамотни хора.Тази среда ми дава на мен голяма свобода, възможност натрупаното от години да дискутирам с други.Да прочета тяхното мнение да разбера аз къде съм.За сега мисля,че съм при свободомислещите а на мен това ми липсваше като чистия въздух.Искам да кажа своето мнение в заобикалящата среда не ми дават право, дори не ме изслушват, всичко което казвам отричат, като невярно и това ми е като стоманено въже на гърлото.Толкова много българи в момента живеят със спомените от 50-те години,че се ужасявам като ги слушам.Те възрастните над 55 се върнаха в детството си, във времето в което и телевизия нямаше и с гумени обувки на училище се ходеше.И държат да слушаме за краварското им детство сякаш това в 21-ви век е най-важното.Трупат отрицателна енергия във въздуха и не спират.Дълго време не можах да си обясня защо така тези хора се върнаха толкова назад, защо го разказват дори пред внуците си.Накрая го свързах със селският първобитен ген,който не се променя по-принцип.Той сега е с вратовръзка и костюм но си е „краварче“ по природа.За 50 -години той не се е променил с нищо, не се се образовал допълнително, нищо не е научил допълнително, не се е интересувал от това дали може да развие себе си или да придобие някакъв занаят различен от това което работи .В България отдавна има компютри и то наши, нямахме достъп до тях но когато искаш да научиш нещо повече, даваш мило и драго да го научиш.ИСКАШ ДА ГО ЗНАЕШ И ТОЛКОЗ……НАМИРАШ училище, вземаш си на изплащане, после го подменяш пак с варианти различни и така напред…..Когато чуя от някой „Оооооо.. стига с тези компютри,че не мога да ви слушам,“"Само вие разбирате от компютри, я стига……“ Искам да кажа,че такива хора сега се опитват да ни ползват дори напр….“ей вярно ли,че сметките за тока могат да се видят в интернет,вярно ли,че може да се плаща сметка през интернет да не се разхождам до …….“ Моят отговор :Вярно е госпожи и господа само,че трябва да го можете.А се чудя защо мен ме питате………..
КВАРТАЛЪТ НА БОГАТИТЕ
•03.03.2009 • Вашият коментарПоглед към „Национален парк Витоша“,красиви тротоари създадени от добри стопани,красиви паркове в двора,красиви нови къщи.
Поглед под кв.Симеоново
[/caption]
алпинеум и цеветя на тротоара
[/caption]
Рози и декоративни храсти в частен двор
[/caption]
И ЗИМАТА Е КРАСИВА В ДВОРА
ПЪТЕПИСИ
•03.03.2009 • Вашият коментарОт централна авто-гара София взех билет за гр.Пловдив.След дълго чакане пристигна един малък и раздрънкан автобус -частен които пътуваше за с.Свежен.Оказа се,че съм избрала уморителният и не толкова приятен маршрут за мястото,което исках да посетя.Към това пътуване ме подтикна една статия на секретарката на кметството в с.Свежен, която прочетох в един седмичник.Стакава любов беше написано всичко за родното й място,че реших да се запозная с тази жена и да посетя това място.Почти по тъмно пристигнах в селото и трудно се ориентирах,че вече сме пристигнали в центъра на селото.Попитах на коя спирка да слезна и добрите пътници от автобуса веднага ме упътиха.Лесно открих къщата и ме посрещна една много любезна жена на видима възраст между 35-38 години.Покани ме вътре и като й казах какво е предизвикало моето посещание тя много се впечатли но беше много тъжна.Подсигури ми с едно позвъняване къде да нощувам и се сбогувахме с уговорката,че на следващият ден преди обяд ще се видим отново в нейният дом и тя ще ми разкаже интересни неща за себе си и своята работа като секретар на кметството и всичко свързано с отговорностите и човещината.Годината е 2004 м.февруари.Много любезно бях посрещната от една около 65 годишна жена в къщата където щях да нощувам.Домакинята ми предложи чаша вино и вечеря,която беше приготвила.Бях настанена в една топла и уютна стая в която гореше печка на дърва и излъчваше уют,който не бях усещала последните години.Уморена от пътуването спах до 7.00 ч.сутринта.Отново бях посрещната с чаша кафе и закуска от любезната домакиня.По време на закуската тя сподели с мен,че живее сама,вдовица е и дава на строителни работници свободните стаи в къщата за да си докарва някой лев към пенсията.Точно срещу нейната къща беше почти завършена реставрацията на съседна къща,която вече изглеждаше чудесно.Направих няколко снимки на реставрираната къща и побързах за срещата със секретарката с която се бяхме уговорили.Тя ме чакаше и ми сподели,че съпругът й попитал защо ме е настанила при други хора а не в тяхната къща след като съм й казала,че съм дошла при нея.Аз я успокоих,че няма нищо лошо в това след като не ме познава и й благодарих за гостоприемството.Рзговора ни започна с натиска който е бил упражнен върху нея от кмета на гр.Брезово за влизане в редиците на БСП/БКП/ и че ако не стане член на тази партия няма повече да бъде секретар на кметството след местните избори.Тя изпълнявала дълго време близо 2 год. и половина кметската длъжност и секретарската, поради кончината на бившият кмет.Легнали на крехките й рамене всички отговорности.Всички проблеми свързани с живота на хората.Организирала погребенията на самотните хора,защото и черквата е затворена близо 30 год.Няма свещенник и не опяват покойниците по христиански.Прощават се с тях в домовете и директно в вечният дом.Грижа за болните, патронажи, за родилки бърза помощ, за децата , за гората,която се изсича поголовно, за заснежените пътища и закъсали хора по тях и още каквото може да си представи човек.Опазване на архитектурните паметници, гордост на селото от други набези и така тя прави населението страж за собствената си сигурност останала без подкрепа.Категорично отказва да стане член на БСП и след изборите новоизбраният кмет е военен пенсионер спуснат от някъде,който незнае дори,че селото е дълго 12,5 км. и кметуването не е лесна работа.Естествено,че вече не е назначена от новият кмет за секретар и толкова огорчена беше,че не можеше да си прикрие болката.Въпреки всичко вярваше в някаква справедливост.Хората я обичат много и с обич произнасят нейното име.Какво видя аз за един ден.Затворената черква, обрасла в саморасли и бършлян, мълчаливата й камбана, едно местенце,което местните хора са си подредили да палят свещи.Малко параклисче сътворено от тяхните ръце.Пустеещото училище пред разпад.Красивият водопад до 300 годишната дървена кръчма на Свеженска река, 120 год.къща архитектурен паметник с паметна плоча на извстен борец за свобода и други изоставени двуетажни къщи изградени от дърво и непечена тухла-все още здрави.Това е част от всичко,което видях в с.Свежен Пловдивско.На път за София пътувах през гр.Карлово.
120 год.къща изградена само от дърво
[/caption]
Триетажна,масивна .
[/caption]
Изградена от дърво и кирпич
[/caption]
Затворена от 30 години
[/caption]
кварталът на богатите
•07.01.2009 • Вашият коментарКвартала в който живея в полите на Витоша преди 10 години го нарекоха „кварталът на богатите“ и ние коренното население на селото присъединено през 60-те години към София и наречено квартал се притеснихме много.Започнахме от масовата завист да не казваме къде живееме.Преди години т.е. преди демокрацията ни завиждаха за чистия въздух.Сега има натрупана злоба и завист към квартала заради новите ни съкварталци т.е.богатите.Те изкупиха свободните парцели в регулация,които не бяха много и предприеха едно брутално строителство без да се съобразяват с нас.По всяко време машините работят шум,прах и през почивните дни.Ние незнаехме кои са тези хора и от къде им дойдоха милионите.За да не контактуват с нас простолюдието те вдигнаха едни високи зидове от всички страни /като през турско робство /с голями порти и плътни огради/.Заградиха се от нас и с джиповете като се прибират от работа с дистанционното отварят гаражните врати и се скриват.Да не пропусна охранителните камери и кучетата от специална порода.Някои започнаха да ни подреждат и на спокойните ни доскоро улици и започнаха да казват,че децата с колелетата им пречат.Видяхме се в чудо.Тези хора се опитват нещо да преподреждат старите родове на шоплука ли, какво искат да променят.Ние не ги познаваме но и те не ни познават.Незнаят,че в съседство живеят потомците на старите родове,които не са малки/нашите прадеди са имали 5-7 деца,от които поне 5-ма синове/и представете си родословното дърво колко е голямо.Започнахме да забелязваме,че не ги интересува нищо обществено.Празници, читалищни проблеми,училищни проблеми,сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на тротоарите, нередовен градски транспорт, снегопочистване, асфалтиране на улици, канализация и какви ли не още стари болежки на местното население.Започнаха естествено протестите на местното население.На парче започнахме да решаваме някои проблеми.В годините се променихме и ние.Заградихме се и ние от тях с високи огради и високи порти не контактуваме с тях.Те разбраха,че са незначими за нас.Усетиха,че не си пасват на мястото, но това не е наш проблем.Като ни изкупиха земята и ние се позамогнахме, взехме по някой лев и както си знаем от преди, разширихме къщите да има място за снахите и зетовете,защото нашите деца не излизат от бащиния дом стоят си на корена.Всичко това ни помогна да се организираме като общество.Имаме проблем протест, друг проблем пак протест и не шумиме много, защото винаги сме прави.Решават ни го веднага, накрая си стискаме ръцете,черпиме ги по една чаша червено вино и да знаят,че законите се отнасят и за тях не само за нас.Нали ни завиждаха за чистия въздух , ето какво се получи като започнаха да си изхвърлят боклуците в центъра до магазините.
salamanta
Скорошни коментари